Йоли: Оставаш родител завинаги, независимо колко големи са децата

Кулинарните фенове добре познават Йоланта Делибозова. Или просто Йоли. Тя омагьосваше зрителите на телевизионното шоу 24 Kitchen с удивителни рецепти, издаде и книга „Вкусно с Йоли“, после и втора „Сладки ноти“.

За нея обаче кулинарията беше и остава хоби. Защото тя е музикант и от една година живее и преподава чело в Германия. Свири в квартет, в дуо и в един камерен оркестър с 12 чела. 
И поддържа блога си с кулинарни рецепти.
Помолихме я да разкаже какво за нея е майчинството, кои са били трудните решения, питахме я как да изкушим „злоядото дете“ с някаква храна, с идеята да ни предложи „магична“ рецепта, искахме съвет какво да сложим на масата в дома, за да поддържаме семейния уют  и каквото още се сетихме...

Ето отговорите ѝ.

Най-голямата отговорност

Да си родител може би е най-голямото предизвикателство в живота. И най-голяма отговорност.
Ти си родител завинаги, независимо колко големи са децата ти.
Нищо никога не се променя. Винаги се тревожиш за дреболии, винаги се радваш дори и на най-малките успехи. Не спираш да обичаш децата си дори и за секунда.
Разбира се, че има трудни моменти. В крайна сметка точно от тях се учим и връзката ни става все по-устойчива.

Мисля си, че може би трябва да се вслушваме повече в гласа на децата, дори и като са съвсем малки. Вярно е, че в началото ние вместо тях трябва да вземаме куп важни решения, но това не пречи да се опитаме да чуем това, което искат те да кажат.

Баба не знаеше какво е смути, био, чия, киноа ..

Храната става все по-важен фактор в днешно време. Или може би по-модерен. Казвам го, защото моето лично мнение е, че много се прекалява и злоупотребява с това.
Тази безумна мания за здравословно хранене, вегетарианство, веганство, био храни, разни незнайни семена, които са си чисто фуражна храна... за мен е една световна машина за правене на пари.

Човек винаги се е хранил, нали? И ще продължава да се храни.
Баба ми не знаеш какво е смути, био, чия, киноа - био, еко, органик ...
Здравословната храна е домашно приготвената храна. С всички нормални продукти. Кой казва, че масло, мас, сланина, бяло брашно и прочие са вредни? И защо да са?
Всяко нещо, което е в разумни количества, не може да бъде вредно.
Ако искате децата ви да получат от храната всичко, което е нужно, за да се развива организмът им добре, просто им гответе у дома.

Йоли готви заедно с деца по време на кулинарно шоу, за да им покаже, че готвенето е забавно.  
 

Забравете за полуфабрикатите от магазините, за вафлите и чипса.
Всъщност дори и това не е нужно да се прави.
Какво ще му стане на детето, ако някой път си хапне вафла или едно пакетче гумени бонбони? Нищо. Само ще е доволно.
Лично аз съм върл противник на съвременната мания за здравословно хранене. Хората по целия свят са се побъркали напълно! Не знам до какво ще доведе това, но за мен е абсурдно. И тези, които така са се вманиачили, никога ли не си задават въпроса всъщност каква огромна нова индустрия е това? Пари, пари, пари.

Няма здравословно био - еко хранене. Има пари.
Може би ще скандализирам привържениците на здравословното хранене, но това е моето мнение. Не го налагам, просто го изказвам. Всеки сам преценява как да се храни.

Децата ни ядат това, което ние обичаме да хапваме

Злоядите деца? Ха, много родители искрено се тревожат, ако децата им не ядат това, което те смятат, че трябва. И децата автоматично стават "злояди".
Децата много добре знаят колко, кога и какво да ядат. Тук също трябва да им се доверим.

Не си си изял закуската? Или обяда? И какво от това?
Някое дете да се е разболяло или да е умряло от глад, както се казва? Категорично не.

Просто ние се тревожим за всичко повече, отколкото трябва. Обикновено децата се хранят с това, което ние обичаме да ядем. Предаваме им го и това е съвсем нормално.

Като пример мога да посоча себе си и моя син. Аз не обичам грис и попара. Моето дете никога не хапна тези две храни.
Представете си, порасна и стана голям мъж без полезната за децата попара!

Като беше бебе, медицинската сестра от детската поликлиника ми каза да му слагам малко захар във водата. Абсурд! Не можех дори да си представя да дам такава гадост на детето си. И да ви кажа, порасна си бебето и без подсладена вода, а със съвсем нормална.
Тези лични примери ги давам като потвърждение на това, че всъщност децата ни ядат това, което ние обичаме да хапваме.

Йоли може да сготви дори на поляната, с ток от акумулатора на колата.
 

После изграждат собствен вкус, но там някъде, във вкусовите им спомени, завинаги ще остане това, което са яли при баба, мама и татко.

Често ще сравняват, макар, че това понякога води до негативни емоции.

Майка никога не ми забраняваше да ям сладолед през зимата

Да се върна на злоядите деца. Не бих си позволила да дам съвет. Децата са различни, родителите също. Всеки има собствено мнение как би било добре да възпита детето си.

Аз се отнасях с моето дете така, както се отнасяше майка ми с мен.
Тя никога не ми забраняваше да ям сладолед през зимата. Напротив, ходехме двете в най-големия студ и чупехме от възможно най-големите ледени висулки от капчуците. После вървяхме с премръзнали ръце из ветровития Бургас и смучехме леда като най-вкусния сладолед на света!
Никога не ми каза да не пия студено, да не се мокря в локвите, да нося чорапогащник или шапка. Така си пораснах и аз, без чорапогащници и шапки. Моят син също. Мама никога не ме караше да излизам от морето, никога! Казваше "като ѝ стане студено, тя сама ще излезе". И да, като посинеех от студ, излизах сама и се заравях в горещия пясък. Никога не ме заболя гърло от това. Моето дете също. 

Мама никога не ме принуждаваше да спя след обяд, защото знаеше, че само се мъча. И внукът ѝ порасна без следобеден сън.
Не знам, много родители, четейки това, биха ме обвинили, че не съм достатъчно добър родител. Няма значение. Това е моят живот и моят син. Връзката ми с него е най-невероятно силното нещо на света. И отсега знам, че и той ще чупи висулки на неговото дете.

Йоли със сина си

Всички бързахме да пораснем

Децата обичат да се чувстват значими и по-големи, отколкото са. Всички бързахме да пораснем, нали помните? Да ти кажат, че си малък беше много обидно.
Е, после е друго, ама това е отделна тема.

Как да влезем под кожата на едно дете? Как да се разбираме с него?

Нека спомена какво аз се опитвах да направя, за да успея.
Опитвах аз да стана малка. Когато беше на 3 годинки, се опитвах и аз да съм на 3. Да виждам с неговите очи, да играя неговите игри, да откривам нови неща. После станах на 4. След това на 5.
Растях заедно с него. Давах си ясна сметка, че детето няма как да започне да мисли като възрастен човек. Трябваше нещо да се направи и открих, че за мен най-лесният начин е аз да сляза на неговата възраст. Или поне да се опитам да го направя.
Понякога се справях, понякога не. Много години минаха оттогава и най-лошото е, че много бързо минаха.

На приказки е лесно да се дават съвети

Но наистина само на приказки. Реалността е съвсем друга. Например, мъжът ми и аз решихме категорично да не насочваме нашия син към музиката.
Много тежко решение беше и много хора ни обвиняваха, че му отнемаме тази възможност. Обвиняваха ни, защото синът ми е изключително музикален.
Положението за културата и изкуството в България, а и навсякъде по света, е повече от плачевно. Къртовският труд, на който се обричаш от 5-годишен, е наистина нещо много сериозно. Ти жертваш всичко, не само детството си. Жертваш живота си, защото с класическа музика не може да се оцелее. Много ми е мъчно да кажа това, но е истина.
Аз работих 25 години в Софийска филхармония, а това е най-големият и добър оркестър в страната. И дотук. Оставаме си само с помпозното звание.
Музикантите в България са може би с най-ниски заплати. Жертвата просто не си заслужава. Не знам дали нашето решение беше правилно или не. Слава Богу, синът ми не ни е обвинявал никога, че не сме го насочили към музиката.

Не знам колко добре е възпитан синът ми

Нямам идея дали съм се провалила или успяла като родител. Само искам той да е добре. Да е щастлив, да диша спокойно и да се усмихва всеки ден. Радостта и любовта да са винаги с него. Пожелавам го от сърце и на всички вас.
Няма по-голямо щастие за един родител!

Може да видите изкушенията, които приготвя Йоли и кулинарните ѝ съвети ТУК.  
Или да се срещнете с нея на страницата ѝ във фейсбук.